Декантирането често изглежда като сложен ритуал, запазен за професионални дегустатори и скъпи вина. Всъщност това е лесен процес, който може значително да подобри вкуса и аромата на определени вина.
Най-просто казано, декантирането представлява преливане на виното от бутилката в специален съд – декантер. Това се прави по две основни причини: за да може виното да влезе в контакт с кислород и за да се отдели евентуалната утайка при по-старите вина.
Когато виното „подиша“, ароматите му започват да се разгръщат по-пълно. Танините омекват, а вкусът става по-балансиран и мек. Това се усеща най-силно при млади и плътни червени вина като Мавруд, Каберне Совиньон, Сира или по-структурирани купажи.
При по-старите вина декантирането има друга роля – да отдели естествената утайка, която се образува с времето. В този случай преливането трябва да бъде внимателно и непосредствено преди сервиране.
Не всяко вино обаче има нужда от декантиране. Свежите бели вина, леките червени и повечето пенливи вина обикновено се сервират директно след отваряне, защото прекаленият контакт с въздуха може да отслаби техните аромати и свежест.
Времето също има значение. Някои вина се нуждаят само от 20-30 минути, докато други могат да се развият още по-добре след час. Най-сигурният начин е да опитате виното веднага след отваряне и след известно време в декантер. Разликата често е изненадваща.
Освен практическа функция, декантирането носи и усещане за внимание към детайла. То забавя момента, създава очакване и превръща отварянето на бутилка в истинско винено преживяване. А понякога именно тези малки ритуали правят чашата вино още по-специална.
