За региона – Винарска Изба ‘’Витус Маринови‘’

Винарска изба „Витус Маринови“ е разположена в тихото и живописно село Долнослав, в непосредствена близост до гр. Асеновград.

Фамилията притежава над 600 дка собствени лозя с висококачествени винени сортове. В землището на близкото село Дълбок Извор се отглеждат предимно червени сортове – Мавруд, Рубин, Мерло, Каберне Совиньон. В землището на село Тюркмен (Брезово) се намират лозя с преобладаващи бели сортове, сред които Шардоне и Брезовски мискет – стар български сорт, който възкресихме.

Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70 – 100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.

Местността, в която се намира бутиковата фамилна изба, има хилядолетна история и запазени традиции в правенето на вино. Тук се издига и загадъчното тракийско светилище – Белинташ, което от години привлича интереса на учените, а местните жители разказват за него легенди, предавани през поколенията.

Отправете се с нас на едно вълнуващо и интересно пътешествие по пътя на виното, в което ще ви разкажем за мистични ритуали, тракийски богове и светилища, велики владетели и неразгадани мистерии.

Магията на древните светилища

В местността Лопките, около с. Долнослав, е открито праисторическо светилище, датиращо още от Каменно-медната епоха. Повечето древни жители от онази епоха, са се препитавали с животновъдство и занаятчийство, а когато се налагало, водели битки. Доказателство за това са различни предмети от бита, открити на различни места в Европа. Интересен факт е, че при разкопките на обекта край с. Долнослав не са намерени подобни артефакти, което според археолозите е свидетелство, че хората, обитаващи това място, са били свещенослужители. Смята се, че това са били бесите – жречески род от тракийското племе сатри. Според хипотезите на археолога и специалист по праистория проф. Ана Радунчева, този култов комплекс е неделима част от голямото скално светилище Белинташ и те са функционирали заедно. Находките, намерени в комплекса, са показвани в световно известни музеи, сред които Лувърът и Ермитажът.

Необяснимите загадки на Белинташ

Белинташ е едно от най-известните и значими светилища по нашите земи, разположено в подножието на Родопите. Въпреки че е обект на редица проучвания, бялата скала продължава да крие своите загадки. Местните хора твърдят, че мястото е източник на силна енергия, което според тях е и причината бесите да изберат именно това място, за да изградят светилище.

Известен факт е, че както в Белинташ, така и в Енеолитния комплекс край с. Долнослав се наблюдават силни магнитни аномалии, които объркват стрелката на компаса и предизвикват смущения в работата на електронните устройства. Някои твърдят, че това е израз на паранормални явления, а други се опитват да обяснят феномена, използвайки законите на физиката. Кое ще приемете за вярно, оставаме да решите сами.

Мистериите не свършват дотук. Върху скалата са издълбани четири на брой дълбоки щерни, които древните обитатели на това място са използвали за събиране на вода и вино. Интересното обаче е, че дори в най-горещите летни дни, водата не се изпарява. На какво се дължи това, отново нямаме категоричен отговор.

Жителите на околните населени места разказват истории за други странни случки, на които твърдят, че са ставали свидетели – горящи пламъци на скалите, необясними светлини, НЛО и др. Дори самата Ванга го споменава в своите предсказания като място, което ще разкрие своите тайни.

Учените все пак са успели да разгадаят част от загадката, а именно какво е било предназначението на Белинташ. Малко повече за това ще Ви разкажем в следващите редове.

Вино, мистични ритуали и култ към плодородието

Учените с категоричност заявяват, че Белинташ е светилище, използвано за извършване на сакрални ритуали и обреди. Откритията на археолозите сочат, че поклонници от близо и далеч се събирали на това място, за да отдадат почит на бог Сабазий. В тракийския пантеон той е бог на живата природа, плодородието и дарител на вечен живот. Доказателство за това е уникална находка, открита в скалното плато Белинташ – сребърна плочка с образа на тракийското божество. В едната си ръка той държи клонка, символ на кръговрата на живота и вечно обновяващата се природа, а в другата – меч, показващ неговото могъщество. По-късно древните гърци заимстват от бесите култа към това божество, което те наричат Дионис – известният бог на виното, лозарството и веселбите. Основно място в ритуалите на бесите, а също и на елините, заема една сакрална напитка – виното. Древните историци често описват траките като хора, които се отдавали на прекомерна консумация на вино. Религиозните обичаи на Белинташ включвали пиенето на вино като свещено питие, символ на плодородието и кръвта на боговете. То единствено притежава силата да освободи душата и да осъществи връзката на човека с бога. Ритуалите включвали също нощни къпания, забавления и разгул.

Древните жреци извършвали и гадаене на огън, в което виното също имало участие. Смята се, че храмът на Дионис, описан в древните източници, може би е именно Белинташ, макар че теорията остава непотвърдена. Според легендите самият Александър Македонски е отишъл там, за да разбере от жреците какво му вещае съдбата.

Важно е да отбележим, че само жреците са имали правото да произвеждат виното, което говори за неговия висок статус и значимост. Лозарите им предоставяли реколтата си, като в замяна получавали готово вино, част от което дарявали задължително на храма. Според някой източници, то се наричало „зейла“ и имало нетипичен зелен цвят. Редно е да отбележим, че производството на вино в онези времена значително се е различавало от познатите ни съвременни технологии. За да подобрят вкуса му, древните хора го разреждали с вода и обикновено добавяли към него различни билки и плодове.

Винено наследство

Виното е напитка, стара колкото света. И през всички тези хилядолетия, подобно на човечеството, то също се е променяло и развивало. Традициите във винефикацията (процесът на превръщането на гроздето във вино) по тези земи обаче остават запазени. Доказателство за това е Станимашката малага – десертно вино, характерно за региона, с отлични вкусови качества.

За съжаление може би никога няма напълно да подредим парчетата от пъзела и мистериите на Белинташ и древните траки ще останат неразгадани. Въпреки това обаче, трябва да сме благодарни, че днес имаме възможността да се насладим на една божествена напитка – виното.