За направата на истински хубавото вино е нужен качествен сорт грозде, а България предразполага за отглеждането му. Гроздоберът е вълнуваща традиция, която е съхранена вече хиляди години и магията ѝ се крие в това, че се извършва на ръка. Каним ви да надникнем заедно в това изкуство и да разберем откъде идват имената на добре познатите ни вина.
Гроздоберът в България по традиция се извършва есента, през септември. Освен климатичните условия, важен фактор е и зрелостта на гроздето – колкото по-узряло, толкова по-добре за крайния резултат. След това трябва да се съхранява в дървен съд на хладно, за да не се загубят вкусовите му качества.
Класиката в жанра са червените сортове грозде – Каберне Совиньон, Мерло, Рубин и Мавруд. Съществуват общо около 10 000 вида, но успешната продажба на вино „принуждава“ производителите да се придържат именно към тези по-известни имена.
От белите вина най-разпространените са Шардоне, Совиньон Блан и Червен Мискет. Последният е традиционно български сорт и спада към по-къснозреещите такива. Има балансиран и приятен вкус и е сред най-предпочитаните бели вина.
Любопитен факт е, че за една чаша вино е необходима една чепка грозде, която има около 100 зрънца. Съответно за направата на една бутилка ще трябват около пет чепки. Един месец е необходим за всяка напитка, преди да бъде дегустирана, а препоръчителния период на отлежаване за червените и белите вина е шест месеца. Всеки месец над този период им придава още по-плътен вкус.
Подбирайте традиционните сортове и се насладете на бутиковите български вина на Витус Маринови!